Раждането е начало на изключителната и уникална връзка между вас и вашето бебе – взаимоотношение, изпълнено с любов и близост, което расте и става все по-силно с всеки изминат ден. Независимо от това дали бебето ще бъде кърмено или хранено със специално разработени млека, предназначени за съответната възраст, решението трябва да бъде взето достатъчно отговорно от всяка майка.
Майчината кърма остава най-подходящата и здравословна храна за бебето в първите месеци от живота му. Тя е най-адекватният източник на хранителни вещества до 6 месечна възраст предвид това, че е отлично адаптирана към потребностите на бебето, както и към ограничените му физиологични възможности.
Поради значителната динамика в обменните процеси и степента на съзряване на храносмилателната и отделителните системи, храненето на кърмачето може да се раздели на два периода: Първи – до 6 месеца, и втори – от 7-и до 12-и месец.
Кърменето е най-оптималното хранене на новороденото до 4-6 месечна възраст, защото майчиното мляко не само задоволява оптимално хранителните нужди на бебето, но и стимулира развитието на храносмилателната система (чрез Lactobacilus Bifidus – пробиотикът, който постъпва в храносмилателната система при кърменето – от кожата на ареолата на майчината гърда), повишава резистентността на храносмилателната лигавица към инфекции(поради наличието на антитела) и създава оптимална физическа и емоционална връзка между майката и детето.
Препоръчва се майчиното мляко да бъде единствената храна за нормалното новородено до 4-6 мес.
Нуждите на кърмачето от енергия са 3 пъти по-високи от тези на възрастния човек. Причините за това са по-високата интензивност на обменните процеси и значителните нужди от хранителни вещества за растежа на детето. При нормални условия до 1-годишна възраст новороденото увеличава 2 пъти ръста и 3 пъти теглото от раждането си.
Основните източници на енергия за кърмачето са въглехидратите и мазнините. Счита се, че за 24 ч. 5 г въглехидрати на кг тегло е достатъчно количество за да покрие дневните нужди, а мазнините трябва да са богати на есенциални мастни киселини – линолева и линоленова.
Енергията трябва да е 50:50 – от въглехидратен и липиден произход. Такова съотношение в майчиното мляко се намира в оптимален вариант. Европейското Дружество по педиатрия и хранене, Аглийската Фондация по хранене, както и експертният комитет по мазнини в човешкото хранене препоръчват директно включване в състава на адаптираните млека за кърмачета на декозахексаенова киселина и арахидонова киселина за благоприятстване дейността на мозъка и очите.
Потребността от белтъци също е по-висока предвид тяхната роля в изграждането на органите и тъканите в бързо растящия детски организъм. Той трябва да е балансиран по отношение на незаменимите аминокиселини, както и съотношението казеин/ лакталбумин/ лактоглобулин, на което се дължи тяхното по-лесно разграждане и усвояване от кърмачето.
За разлика от майчината кърма, кравето мляко е неподходящо за хранене на децата в първите 12 мес. То може да доведе до алергии към млечния белтък поради по-високото си съдържание на калций и натрий, с което се натоварва и без това незрялата отделителна система на детето. Кравето мляко не доставя и имунните фактори, наречени антитела, които защитават новороденото до момента, в който неговата имунна система се развие напълно.
Ранното включване на кравето мляко може да доведе до непоносимост към млечната захар или до желязо-дефицитна анемия. В кърмаческата възраст децата имат изключително интензивен растеж, прогресивно увеличаване на кръвния обем и повишени потребности от желязо. При стойности под 110 г на литър при дете между 6 и 24 месеца се поставя диагноза анемия.
Кои са най-рисковите групи за анемията при децата в ранната детска възраст?
На първо място това са децата захранени още в края на първия месец с кравe мляко. Ниското съдържание на желязо в млякото и неговата ниска усвояемост са причина за анемията. Балансът на желязото се усложнява и от загубата му с изпражненията, което се дължи на микрокръвоизливи в червата при кърмачета, хранени с краве мляко в първите месеци от живота, докато желязото от майчината кърма се усвоява два пъти по-ефективно.
На второ място голяма вероятност от развитие на анемия имат недоносените и преждевременно родени деца. Резервите на желязо при тях са ниски и не могат да компенсират по-високия темп на растеж в сравнение с нормално родените. Такива деца, хранени с майчина кърма, имат нужда от допълнителни желязо-съдържащи добавки още след втория месец на живота(АФА). А при деца, хранени с адаптирани млека, е препоръчително да се ползват такива със съдържание на желязо 12 мг на литър, за разлика от обикновените, в които желязото е около 1 мг на литър.
Профилактиката на железния дефицит е по-ефективният начин за контрол на анемиите.
При нормално родените, естествено хранени бебета до 6-ия месец от живота, не е необходимо даването на желязо-съдържащи препарати. След тази възраст обаче това е необходимо – чрез храни, богати на витамин С и желязо – зърнени каши с желязо, месо, риба, плодове и зеленчуци. При едностранно хранене се налага даване допълнително на добавки с желязо и витамини, улесняващи усвояването на желязото.
Профилактиката на железният дефицит в кърмаческата възраст започва още по време на бременността, когато се налага използване на железни препарати, а най-добре суперхрани, богати на желязо и витамини (микроводорасли) – дори когато нивото на хемоглобина на бременната е нормално.
Известна алтернатива за балансирано хранене са детските млека за кърмачета, чийто състав е адаптиран количествено и качествено към спецификата на тази възраст. Те се разработват на база обезмаслено краве мляко, суроватъчен или соев белтък. Обогатяват се с въглехидрати и мазнини, минерали и витамини.
Антителата, съдържащи се в майчината кърма, никога не могат да бъдат набавени с тези млека(поради технологиите за производство на адаптирани млека при високи температури и хидролизи,които ги разграждат). Алтернативата тук е суперхраната „Колактив” (коластра на прах), която се добавя към храната на детето и доставя 20 вида антитела. Препоръчва се всяко новородено да бъде кърмено дори за съвсем кратък период от живота си, ако няма друга възможност.
Защото днес вече има млека обогатени с есенциални мастни киселини и пребиотици (пробиотиците не могат да се съхраняват живи при използваните технологии за производство на млеката, а са добавени само определени вещества като пребиотици, т.е.среда, която стимулира развитието на пробиотиците, но те дори и в малки количества постъпват при кърменето на детето). Алтернативата е пробиотикът „Бифидус” на АкваСорс, който е жива субстанция – предвид на специалната производствена технология.
След 6-месечна възраст децата имат по-зрели храносмилателна и отделителна система, а също така – нарастване на двигателната активност. Започва се с постепенно включване на немлечни храни – първо на зърнена основа (детски каши, обогатени с желязо), зеленчуци, плодове, месо, яйца. В определен момент се дава само една храна, за да могат да се открият евентуални причинители на алергични реакции.
След навършване на 1 год. децата се хранят 5 пъти дневно с 3 основни ястия и 2 закуски. Преходният период приключва, когато пробият зъбите и детето може да дъвче твърдата храна. В тази възраст е установена зависимост между прекомерната консумация на рафинирана захар и зъбния кариес, поради което не се препоръчва допълнително подслаждане на млякото, чая, кремовете, закуските.
Правилното хранене през първата година от живота е особено важно за индивида, защото има доказателства за връзката му с някои заболявания в зрялата възраст – затлъстяване, хипертония, диабет, чиято възрастова граница на изява за съжаление вече е много снижена. Профилактиката на тези заболявания започва още в ранното детство, дори още от храненето на бременната жена и кърмачето.
